Спасителните археологически проучвания  по трасето на автомагистрала Струма“ край

Спасителните археологически проучвания  по трасето на автомагистрала „ Струма “ край Благоевград подхраниха очакванията на  доста хора, че откритото досега е част от античния римски град Скаптопара, който се счита за предшественик на настоящия регионален център.  Разкопките не престават пет месеца на повърхност от 65 декара, като една трета от нея към момента не е проучена.  Въпросът дали  откритото до този миг ще наложи промяна в трасето на автомагистралата и коментарът на районния министър Николай Нанков, че това е невероятно поради напредналите строителни работи, взриви публичното неодобрение още преди междуведомствената експертна комисия да е отишла на място и да даде своето мнение, което би трябвало да се случи до 5 май.

Преди  месец  екипът от археолози,  под управлението на доцент Здравко Димитров от НАИМ бяха съвсем сигурни, че  това, което изследват е римският град  Скаптопара, за който се знае, че до 2 -3 век е бил  огромен търговски център, в който всяка година се е  провеждал панаир. От седмица насам учените са много внимателни в изявленията си. Големият въпрос е дали откритията ще останат на мястото, където са просъществували 19 века, или  могат да бъдат преместени, с цел да продължи построяването на автомагистралата. Хиляди поданици на Благоевград  се проведоха в обществените мрежи в отбрана на разкопките и  смяна в трасето на  автомагистралата. Те упорстват за осъществяване на референдум  по въпроса и са изпратили две петиции до  главните институции в страната и до ЮНЕСКО. Лазар Андреев от инициативния комитет:

„ За нас е значимо това нещо да остане, да се знае и да се съблюдават заложените в европейската спогодба, утвърдена от българския парламент, че археологическите находки са европейско и международно завещание, което би трябвало да бъде непокътнато. Съответно по закон, това, което имаме като опция – подадохме искане до общинските съветници, те входираха искане за локален референдум, в този момент чакаме да гласоподават общинските съветници и да дадат опция на жителите на Благоевград да кажат „ да “ или „ не “.

В последните два дни групата, която се разгласи за запазването на археологическите  разкопки,  се задейства и с протестни демонстрации, с аргумента, че обектът към този момент е заплашен от строителната техника, макар, че  изследванията не престават до  края на месец юли.

Според Лазар Андреев, който е бил гравен специалист районно развиване в регионалната администрация на Благоеврад, подозрение буди и  различен факт:

„ Защото те споделят, че смяната на трасето ще оскъпи, а кое е наложило авансово това трасе да бъде оскъпено с една дъга, която го усилва и с една денивелация, която се получава и се качва на един хълм и той би трябвало да се изрови. Не можеше ли да мине по полето в права линия, а прави дъги и непотребни разноски “.

Какво в действителност откриха до този миг археолозите и може ли това да се сръже с  римския град Скаптопара? Милена Райчева, заместник-ръководител на обекта:

„ За страдание, към момента не можем нито да я потвърдим, нито да я отхвърлим. Още при започване на изследването ние се питахме дали това не може да е Скаптопара, тъй като местоположението е доста положително, материалът, който излиза като дата също съответствува с времето на битие, само че досега нямаме нито едно несъмнено доказателство, че това е. Към момента това, което разкриваме, повече наподобява на извънградска част на вила, т.е. благосъстоятелност на един човек “.

Сблъсъкът  сред публичния и инвеститорски интерес към разкопките и трасето на  лот 3.1 на автомагистрала Струма се придвижи и в научните среди в Българска академия на науките.Според професор Васил Николов, който преди две години откри неолитното населено място на близо 8000 години край село Мурсалево и  беше безапелационен, че от него е тръгнала  европейската цивилизация:

„ Много забавен археолигически комплекс и се удивлявам, когато слушам да се приказва и да се споделя и от ръководители на разкопките, че не е толкоз значимо, откакто повече от година слушахме какъв брой е значим този обект. Не можем с лека ръка да споделяме за едно такова очевидно добре непокътнато археологическо завещание, че би трябвало да бъде разрушено и че там би трябвало да мине автомагистралата. То не е наше. То принадлежи на всички. Смятам, че рационалното решение е обектът да бъде непокътнат “.
Подробности чуйте в звуковия файл.